Да се върнеш назад в миналото би било полезно, единствено, ако го правиш с цел да се поучиш. Болката от спомените произлиза единствено от това, че приемаме миналото си като наше настояще. А не е ли по добре, вървейки си по пътя, вместо да се връщаме няколко крачки назад, само да спрем за миг, да извърнем глава назад и да погледнем, това, което сме преживели? Така няма да извървяваме същия този път , за да продължим напред...Просто ще се спрем за миг на мястото си и ще преценим ситуацията. Спомените болят, защото са част от нас, но те са необходими, за да се научим да извличаме максимално полезното за нас "невръщане" изцяло в миналото, да ги използваме като опорна точка за пътя ни напред. И все пак те болят...Но ти вече осъзнаваш защо се случва всичко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар