Николай Кънчев

Скреж

Как избива твоята кристална същност:
вътрешната светлина избива.

Заслепен от теб, не мога да те видя.

Само чувам от изчезващите звуци,
че с течение на времето реката спира.

Няма нищо страшно, повече от нищо...

Скелет на врабче полита от дървото,
докато врабчето е на клона.

***

Всичко

Накъдето да погледна съм възвишен център.

Няма десет заповеди, има само десет пръста,
на които не броя, защото виждам всичко.

Вместо да ви го показвам, то само ви се показва:
ето долу долината, ето горе планината...

Скалният орел е кацнал на върха на диаманта.

***

Бяла врана

"На края на града,

където свършват къщите,

е манастирът.

На края на света,

където свършват думите,

е словото"