22 юни 2008 г.

Александър Геров

ТАЙНА II


За да не ти е мъчно никога,
към никого не се привързвай.
Живей във себе си. Там блика
вълшебен извор с ясен бързей.


Недей от чувствата замира
а преживявай като птица,
която всякъде намира
подслон, гнездо, трохи, мушици.


Това е тежко и мъчително.
Свръх силите ни днес това е.
Но е начало на пленителна,
неразгадана още тайна.


Когато всички я открием,
от страшна сила озарени,
тогава ще узнаем ние,
че в нас е цялата вселена.

***

ГОЛЯМАТА ТИШИНА


От дълбокия Космос,
гдето вей хладина,
като шепот си носи
голямата тишина.


И звучи този шепот
през нощта, през деня.
Ти се вслушваш нелепо
в голямата тишина.


Нашта земя - прашинка -
жадна и в светлина,
все не иска да свиква
с голямата тишина.


Чуй, сърцето ти бие!
Усмихни се в съня!
Скоро ще те покрие
голямата тишина.

***

КРИСТАЛИ

Когато времето кристализира,
остават само трайните неща:


една голяма любов,
едно голямо вдъхновение,
една голяма саможертва.


Как искам да виждам и да познавам тези неща


в самото движение на времето!

***

ВЪЗРАСТ

Коя е възрастта на щастието?
Коя е най-хубавата възраст?
Коя е възрастта, която запълва живота?
Коя е истинската възраст?


В детството си ти откриваш света.
В младостта си се бориш с него.
В старостта си го съзерцаваш.


Коя е истинската възраст?


Аз мисля, че това е възрастта на живота -
за всеки индивидуална,
за всеки различна.


Възрастта на звездите.

***

МАТЕМАТИКА


Ах, времето се свива и разтяга.
Разбрах това, разбрах.
Когато свито е, в сърцето ляга
тъга и смут, и страх.


Когато се разтяга, всичко свети
окъпано в лъчи.
И весело те гледат от небето
милиардите очи.


Тогава всичко е осъществимо -
желания, мечти.
И пак усещаш силно, страстно, зримо,
че съществуваш ти.

***

МАТЕРИЯ

Увлича ме смъртта. Пленява

ме нейния велик покой.
Настъпва отдих и забрава,
където се докосне той.

В огромна слънчева пустиня
аз вече съм изпепелен.
Мен нищо вече не боли ме...
Изобщо аз не съм роден.

***


Няма коментари: