Искам да напиша нещо, но не знам какво...Всъщност не знам дали ми се пише въобще...Отдавна не съм писала...И това е, което ме кара да си раздвижа пръстите...Иначе пиша всеки ден - в главата си...И колко много многоточия! Писна ми от тях! Ама пък те сякаш са най-подходящи за моите писания, защото някак си ти оставят въздух за размисъл и за евентуално продължение...За вариации. Но и точката си я бива. Тя дава спокойствие, умереност. Може да си емоционален или не, но винаги точката ще си е на мястото, няма да изглежда неподходяща. Но на мен си ми харесват многоточията, че и въпросителните. Да. Въпросителните знаци са примамващи, раздвижват фантазията ти, ама не както многоточието, а малко повече, защото предполагат отговор, дори и да са с риторичен характер. Удивителните си ги оставям за крайни случаи - то и те са си такива - крайни. Интересно, обаче не обичам двоеточието (даже не знам дали се пише с "о" или "у", но по последни мои сведения е с "о"). За мен то създава едно, да го кажа, ограничение...Друго си е тирето - по-приятно ми е да си слагат тирета. Понякога и стрелкички, което е може би белег на аналитична мисъл...Не знам... Все още не съм почнала да изучавам графологията...А искам.


Вече си припомних защо трябва да се пише, и то наистина , а не само наум. Започнах да пиша с една мисъл, а то какво се получи - цяло "лирически", направо епическо отклонение за препинателните знаци...Ха! Това ми напомня за Селинджър и "Спасителят в ръжта", в която книга се получава именно така...Отклонения, ама интересни отклонения. Хубавото е, че при мен стана неумишлено. Поне го смятам за хубаво, защото това отклонение приятно ме отклони от мислите ми, които витаят сега в мен...Та..затова и реших да попиша малко тука - за да отвлека мислите си, като ги опиша. Малко абсурдно звучи, че за да се оттървеш от нещо трябва да си с него или в него, но на практика това е начина. Ефективния начин. И именно заради това е хубаво човек и да пописва от време на време - за да бъде наясно с мислите си, да си направи една равносметка. Пробвах да не го правя, тъй като гледам датата - поне 2 месеца, но няма как...Писането помага, разбира се в умерени количества...

Какви са ми мислите ли? Всякакви. Като на всеки друг. Но пък са си мои мисли.
Не знам...Да започнем с мислите ми за емоциите ми. Днес си мислех, че човека е емоционално същество, което малко ме поуспокои, защото напоследък се самообвинявам за някои негативни емоции, които предизвиква света около мен (т.е. хора, случки, действия и пр.). Така е, защото не искам да се тровя с отрицателна енергия, по-точно да се самоубивам с това. Самообвинението пак си е самоубийство, но при мен то поне се поражда следствие негативните емоции, което значи, че те са двойно по-опасни...а дали въобще са такива?..Все си мисля, че са по-скоро полезни...Че не бива да се чувствам гузна, че нещо не ми харесва, или че нещо ме дразни...Това е "правото да се разочароваш", както признава Радой Ралин. Хубаво право - позволява ти да се движиш, да се променяш, да осъзнаваш, да разбираш...Не е лошо да изпитваш и лоши емоции някой път, ми е мисълта. Въпроса е докога?..Защото вредиш само на себе си така..Това, също така, не значи че и съм станала черногледа или че съм в депресия, просто отчитам някои отклонения на собствените ми трептения и се мъча да ги анализирам...Такава е ситуацията и с мислите. Същата.
Мисля че, колкото и да ми се струва изтъркано вече и някак си хем близо, хем далечно, аз мога да се справя сама с всичките неща, които наричам проблеми. Така и трябва. Мога сама да се справя със себе си. Но нали пътя до мястото е по-важен от самото място;)

:) Всичко си има смисъл :)


"Пробуждането внушава:
за да си свой,
изпреварвай - за да бъдеш самичък.
Вслушвай се в себе си малко,
стани секундарник в пустиня,
напомняй си свойто законно
и светло туптене;
което осмисля
растежа невидим на целия свят."


("Преди деня", Р.Ралин)