Усещане за спонтанното

Напоследък се чувствам много спокойна. Вътрешно. Отдавна не ми се беше случвало...А е толкова красиво това чувство! :)
Хем се оставям да ме носи течението на тази необяснима блаженост, хем, в същото време, разсъждавам върху този вътрешен процес. Разбира се - всичко трябва да се премисли, обмисли, да бъде усъмнено, за да бъде и възприето от съзнанието, в крайна сметка;) Та, тези дни, размишлявайки защо безпричинно усещам това "натрапчиво" спокойствие, си спомних и помислих върху някои спомени и неща от миналото ми, оставили впечатление в мен...Замислих се за това, колко хубаво е спонтанното случване на събитията, дните, часовете, мислите, чувствата, на всичко!..Спомних си и успоредно с това се мъчех да разгадая онова чувство, вътре в теб, което те гъделичка и ти подсказва, че нещо красиво ще се появи и ще стане...Нещо, което ще донесе радостта при теб, за да можеш да се разтвориш за това щастие, за това душевно спокойствие и да бъдеш изцяло в момента на ставащото. Звучи приказно, може би...Но как би могъл да не повярваш на такъв миг завладяващо те спокойствие, което си предчувствал преди това и което изведнъж избликва от твоето вътре и се разлива по цялото ти същество, докато съзнанието не може да го възприеме все още, а душата ти ликува?..Един единствен път преживях такова събитие, случайно и спонтанно...
И дали..? Защото ОТНОВО имам онова необяснимо усещане, че всичко това ще се случи!..Защото именно това чувствам в момента!:)И защото не знам дали е това, за което си мисля, но онова мъничкото, скритото ми шепне една песен...Красива песен:)
А дали..? :) Защото вече знам, че когато чувстваш музика, то тя несъмнено те кара да запееш! Спонтанно!:)