Тези дни, тези мисли...

Понякога ми се иска да напиша всичко, което ми минава през главата като буреносен вятър и центрофугира мислите ми, но седна ли да го направя, всичко се проваля...Вятърът се превръща във ветрец, дори полъх, сменя посоката си и..нищо! Когато се помъча да облека мислите си в подредени думи, звучащи хубаво, цялата магия на мисления поток се губи...Или просто аз не мога да я пресъздам...Някак си, когато нещо се трансформира от едно състояние в друго винаги има риск да се изгуби първичното му очарование. Ето това е умение - да напишеш какво мислиш и двете форми на мисълта да имат еквивалентна стойност на въздействието!:) Явно не съм свикнала да по правя често...Никога не съм имала дневник, винаги съм смятала, че само най-важните и значими за мен събития, имат смисъл да бъдат записани някъде, някога и някак си.Така смятам и сега. Въпреки че от година и нещо вече, записвам всеки ден какво сънувам (понякога минават седмици без да пиша:(...) и това, ако не е дневник, здраве му кажи.Но...сънищата са отделен, по-различен случай на живеене. Пиша, когато нещо е оставило емоционален отпечатък върху съзнанието ми, независимо с какъв оттенък. Така се получават красиви думи - когато тези думи са преживяни, изживяни, усетени, отреагирани!..Напоследък, гледам да пиша не само, когато имам хм да го наречем муза. Старая се да предизвиквам същата тази муза по-често, да я откривам всеки ден в нещо, което иначе не би ми направило впечатление. Ето защо реших да поддържам този блог:) Дано помогне:) Защото, търсейки муза, начин да облека мислите си в подходящи думи, сякаш задвижвам един процес на създаване на повече чувстване и емоции, на по-осъзнато възприемане на времето, в което усвоявам възможността да трансфромирам обикновеното в нещо цветно:))


Последните два-три дена мислите ми се въртяха, общо взето, в следните насоки:

* Когато човек иска да стане нещо, прави всичко възможно, за да стане то...Под всичко възможно, в моя случай, се подразбира огромната мотивация, която ме подтиква да спечеля на моя страна колкото се може повече хора за съответната кауза (която, разбира се, е хубава), тоест да организирам по такъв начин нещата, че всичко да бъде перфектно:))) Е, от собствен опит си знам, че, когато планираш нещо от известно време и стигне до фазата обсъждане , то най-голяма е вероятността то да не се случи! Нещо като баланс на силите хаха;) Така се получи и сега при мен. Аз си знам, но защо винаги така правя...Та, всичко това ме накара да се замисля, че: 1. човек не трябва да се самозабравя, заради едното желание!; 2. оставяй нещата просто да се случват! ако е писано, всичко ще се нареди!; 3.ако не е писано да се наредят, както ти искаш, тогава се примири с обстоятелствата! много ти олеква така:) впрочем това примирение пък отключва една резервна вратичка, която ти предоставя изведнъж случайостта това, което искаш да се случи да се случи :) колко просто!; 4.просто бъди себе си - както обичам да казвам - всяко зло-за добро!:) винаи можеш да извлечеш полза от ситуацията!Винаги!:)

(докато пишех всичко това, междувременно ми се отвори онази резервна вратичка;) странно, но е истина!хаха , колко е забавно!:))))))))))


* Дали трябва да се доверявам напълно на вътрешното ми спокойствие, когато се намирам в една затруднена емоционална ситуация? Мислех си, че човек винаги трябва да се доверява на интуицията си! В това съм убедена! Но дали интуиция и вътрешно спокойствие значат едно и също в определени ситуации? Дали да възприема това спокойствие, зародило се от нищото, в условията на едни усложняващи се човешки взаимоотношения и взаимодействия, като интуитивно знание, че всичко е наред, че всичко ще се нареди? Странно ми е, защото за първи път ми се случва това...Чувствам се спокойна, в мир със себе си, въпреки възникналите сложности в отношенията ми с един приятел, а в същото време искам да не е така!..Уж човек търси удобството, пък като го намери (в този случай - като Е в него) се пъне нарочно в хаоса..Странни сме ние, хората! В крайна сметка, когато нещо Е, то просто Е!:) Не можеш да му се противопоставиш, по-точно не е полезно да го правиш.


* Отново си мисля за кармичните ми връзки с хората около мен и свърани с мен. Мисля си и как сама се оплитам в своите мисловни мрежи...И че самия факт, че го осъзнавам го прави още по-мъчително...Не, не мъчително...Трудно...Мисловните мрежи са опасни, защото те представляват нещо като примамка - хем знаеш, че не бива да се съблазняваш, хем някак си го правиш...Мисля си и дали това не е част от ролята ми...Имам предвид - да, знам, че сама се въвличам в някакви мисловни лабиринти, но дали не го правя нарочно, защото знам и че съм част от някаква игра и за да има смисъл, трябва да го направя?..
А за кармата си мисля постоянно, но когато стане въпрос кое е правилно и кое не , тогава се заплитам...Даже сега ми е трудно да го обясня, но няма и да пробвам, защото някои неща колкото повече се обясняват, толкова повече се усложняват;)


Карма, кармични зависимости, интуиция и вътрешно спокойствие, редно или нередно, вярно или погрешно, желанието да се случи нещо и примирението от неслучването - отново онова вътрешно спокойствие, удовлетворение....Мисли, мисли, мисли...Мисли и за сродните души...размисли, размисли, размисли...

Тези дни се чувствам спокойна, въпреки целия този мисловъртеж! Въпреки депресивните състояния на хората, около мен...Чувствам се спокойна, защото знам, че това е в реда на нещата - да се забърквам в мисловни пъзели, понякога и мрежи, да се сблъсквам със борбата на всеки човек да бъде щастлив. Чувствам се спокойна, защото така го усещам:)

Тези дни, мисля активно, но анализирам пасивно и това ми помага, защото пасивността в този случай е спокойствие, безпристрастност:) И се опитвам да облека всичко това в думи, значещи нещо;) На места може да не се е получило, но има ли значение при условие, че всичко вече е минало?:)