За ВОЛЯТА

Ах! Току-що се връщам от най-якия и интересен изпит, който съм имала досега!:) Три пъти "ура!" за г-н Г. Лозанов! Методът му на преподаване и най-вече на изпитване е много по-успешен от всички други, а и предвид материята която преподава - мисля, че е най-добрия.Това да имаш свобода да пишеш е голямо нещо :) хаха:) имам предвид конкретно - да не ти виси някой на главата докато се трудиш над белия лист:) Само този факт, сам по себе си, е успокоителен и предразполагащ. Както и свободата да се отпуснеш, за да твориш. Мисля, че г-н Лозанов ни възприема като творци, преди всичко, или по-скоро иска да види нашата творческа страна, защото преди всичко човек е творец, нали така?

За мен свободата е важна, за да се отпусна да пиша. Когато пиша, аз вниквам в друг мой свят, и затова ми е нужна някаква по-специална нагласа, в най-добрия случай - муза. Но най-малкото в една такава ситуация на изпит е да бъдеш предразположен, за да може по-успешно да покажеш на какво си способен:) И другото - изпитът беше по културология - дисциплина, която задължително изисква по-специална, творческа нагласа:)

В този случай, за мен свободата ескалира в музиката! Просто създадох своята подходяща атмосфера и се концентрирах в моя обсег на възприятия за света, като именно чрез музиката се изолирах от околния свят.Не по-маловажно е , че и тази музика, която слушах ми беше любима, тоест накара ме да се отпусна максимално, за да мога да напиша това, което наистина ще ме удовлетвори!

Така и стана! Доволна съм от това, което сътворих, макар че не можах да го редактирам, поради липса на време.Не ме интересува каква ще е оценката, а това, че усетих удоволствието от свободата да представиш успешно това, което мислиш за даден въпрос.

Избрах си темата за ВОЛЯТА. Трябваше да посоча разликите между идеята за волята на Шопенхауер и Ницше. От четирите теми, тази веднага ми привлече вниманието! Нали е по-философска.

И така...Какво всъщност за мен е ВОЛЯТА? Тя е СИЛА. Волята е сила, която може да се прояви под различна форма - стремеж, желание, духовна мощ, страст дори, въобще всичко, което е заредено с онази първична субстанция, наречена сила на духа.Разбира се, това трябва да се възприеме от гледна точка на абстрактното, което е основна характеристика на такъв род понятия - поне за мен.Дали тази воля е воля за живот, както твърди Шопенхауер или воля за власт, както е според Ницше, тя продължава да е такава сама по себе си. Важното е как ще бъде усвоена и използвана...

Волята е СИЛА, вътре в човека, първична и изначална, нещо заложено отвън, но развиващо се и трансформиращо се вътре. Сила, която ние канализираме по свой начин. Сила, която трябва да използваме пълноценно, за да създадем по-ясни ориентири за себе си в света, в който пребиваваме.

Волята е огромна сила! Вътре в нас! Също както вярата, надеждата, любовта, добротата, смирението. Волята е едно творческо начало за човека - тя подсилва това в което, вярваш и това, за което се бориш. Воля за живот или власт - все едно. Проявена интуиция или реализирана човешка идентичност ...Всичко това е СИЛА, ВОЛЯ! Важното е да осъзнаем и разберем тази сила, за я да използваме пълноценно и правилно...

Обичам Волята!