Цветове

Зелено и жълто:) лимоненожълто:) и синьо! много синьо, от всички нюанси!:)
За тези цветове си мисля напоследък, особено първите два, защото третия ми е перманентен в съзнанието:) Днес, например, докато си пътувах в автобуса и си слушах една хубава музичка, се взирах в спокойното неделно слънчице и за миг наистина се изпълних със радостта на жълтото!:))))) и такова спокойствие:))) и се замислих отново за цветовете:)

Една от първите книги, които за мен се вписват в категория "полезни" и от които ми се засили интереса към езотеричното (най-общо казано), е "Енергията на цветовете" от Лилиан Върнър-Бондс. Бях решила да започна да си купувам такива книги и бих казала, че тази си я взех с удоволствие!:) С такова чувство я и прочетох:) Доста голям избор има за книги, свързани с цветолечението и цветовете, но важното в случая е, че започнах именно от цветовете!:)

Цветовете имат такъв огромен потенциал, неизчерпаем...защото те са енергия! Това говори достатъчно, не е нужно повече обяснение:) а другото вече е въпрос на усещане! Започнеш ли да усещаш света, около теб и вътре в теб, всичко си идва на мястото, малко по малко разбираш връзките на елементите, които те интересуват:)

Сега, като се замисля, неслучайно съм тръгнала от интереса ми към цветовете...Като по-малка винаги съм знаела, че една от целите ми в живота е свързана със самоусъвършенстването.Винаги в съзнанието ми , някъде встрани, съм усещала тихото, но постоянно присъствие на една мисъл - за източните духовни учения.Тя си стоеше там, а аз само знаех, че някой ден ще изплува напред и, че ще стане важна част от житейската ми философия. Впоследствие, тази мисъл се оформи в идеята за изучаване на чакрите. (странно, но идеите са нещо като подсказка отгоре, "помощ от приятел";) , защото те стават част от теб самия и те правят целенасочен. Друг въпрос е дали една идея ще се осъществи или не, но самото й съществуване в съзнанието (няма значение в кой ъгъл от него;) ) я прави потенциална възможност да осъяествиш част от себе си:) ). А чакрите са силно обвързани с цветовете:) Винаги, винаги ще се стремя да опозная тази част на моето същество, защото знам, че трябва!:)))))

Днес, отново се мислих за тези неща, свързани със света на цветовете. Имам си периоди, в които го правя по-интензивно:) Напоследък се упражнявам именно в усещане на цветовете, но става трудно.Нужно е време:) Засега ми е достатъчно това, че вече възприемането ми за тях се е променило, в течение на няколко години.От време на време, дори само за миг, усещам интимността на някои мои любими цветове - онова красиво мистично чувство за уникалност, неописуемостта на нещото, с което се сблъскваш и опознаваш! :) Много красиво!!!

Преди няколко часа си мислих за жълтото, после за зеленото и накрая - за синьото.И се сетих, че всъщност жълто + синьо = зелено! толкова просто, а чак сега се сещам, защо е така...;) имам предвид, защо като малка обожавах зеления цвят, а от няколко години насам само синия ми е в очите? Не, не е защото не обичам вече зеленото, а просто защото го изучавам:)) да!:)) Когато започнах да търся повече жълтото, се усетих, че в някои случаи, за да разбереш нещо, трябва да го изследваш в детайли! Осъзнах, че несъзнателно търся жълтия цвят, защото съм заобиколена със синьо. А те двата правят зеленото!:))) Проникновение с много усмивки:)))

Всъщност, имам специално отношение към всеки цвят!:) Но, може би имам за задача да разбера всеки един от тези трите, които споменах.Винаги съм търсила "златната среда", винаги съм знаела, че средата е най-добрия вариант - за всичко! И се стремя да намеря този баланс!:) Зеленото е неутрален цвят - мост между топлите и студените цветове, между цветовете с по-ниски вибрации и тези, с по-високи такива. Зеленото е балансът! :) Ето защо ми е любим:)))) Ах, зелено:))) Баланс, заобиколен от едната страна от вътрешна сила и чувственост, оригиналност и увереност, а от другата - чистота и искреност, истина и извисеност.

Цветове и усещане:) обичам да си мисля за тях:) и да се опитвам да ги изживявам:) Понякога неусетно се получават нещата, което ги прави още по-красиви! Красиво е изведнъж да се сетиш за нещо, което тепърва научаваш.Красиво е да прозреш, че всъщност, общуването с човека до теб не е само вербално, а напротив - много по-дълбоко и чисто! Красиво е да почувстваш, дори за миг, че си свързан с този приятел на много по-високо ниво и, че двамата сте тук-и-сега и общувате, за да си спомните тази изначална връзка помежду си. "Сетих се", че общуването е път към спомнянето на красотата на приятелството между душите, които са свързани с твоята душа...Красотата на цветовете, пулсиращи заедно с твоя цвят, творящи съвършенство и любов!:)