Степния вълк

"В малкия театър на Пабло преживях много и нито една хилядна от него не може да се опише с думи."

Преди няколко дена прочетох "Степния вълк" на Херман Хесе. Ето какво написах веднага след като я завърших, както и в процеса на самото четене...
....
Много неща се случват и много неща се казват! Трябва да се прочете и да се изживее, за да бъде разбрано...

Аз възприех философията на Хесе по свой си начин, един дълбоко-мистичен начин, защото попивах жадно думите му, знаейки, че това съм и аз! Откривах себе си там, в примамващите думи, които една след друга, живи в своето разнообразие и разчупеност, те казваха и моите мисли, чувства, размисли...Този разказ за живота, самотата, за душите, за възможностите, надеждите, болките и радостите, за театъра и шаха, за "самоубийството" и личността - всичко това е казано в такъв дълбок смисъл, толкова мъдро, истинско и пророческо, че имам чувството, че и аз самата съм в тези думи...Та това съм и аз!

Някои отблъскващи ни понятия като самота, самоубийство, страх, са екзистенциално осмислени - първо буквално представени, после се вливат в мисловния поток на героя, който се потапя в тяхната смислена дълбочина...Отново две крайности, които в театъра на живота се сблъскват и отблъскват, за да оформят едно непространство и безвремие, един коридор с безброй много възможности, едно бяло платно на художника, който сам избира какво да нарисува и с какви цветове.

"Поток на съзнанието" - така характерен за модернизма, от гледна точка на рамките на времето и историчността, но погледнато отвътре, усетено и попито от сетивата ни, модернизма е именно днес...Всъщност, това не е модернизъм вече, а етикет на на човешката логика...Тук-и-сега е и там-и-тогава, защото всичко произхожда от едно място, но с различни аспекти на възприемане! Затова всичко ми е толкова близко, защото аз съм в него, независимо в какъв формат и изживявам неговата същност. Всичко е въпрос на усещане!..На играене с пъзела, който ни е поднесен, който сме си направили или избрали сами. Да усетиш думите значи да проникнеш отвъд рамките на твоето съ-знание и да усетиш онова нещо, което е и чувство, и знание, и невъзможно за описаниес думи!..

....

Силен край, наситен с много, ама много истини. Предизвиква единствено безмълвие и замисленост. Дълго време не можеш да се оттърсиш от смисловия заряд на всяка една дума, обличаща смесица от размишления, идея, знание, емоция, чувство! Думите оттекват в съзнанието ти, трябва време да улегнат, за да се сдобият с осмисляне на разума, защото засега е само чувството за проникновеност, дълбочина, толкова интимно дълбока, че се губиш в нейния простор от впечатления. Хиляди светлинки мигат в съзнанието ти, с цел да те обсипят дотолкова, че да блеснеш ти самия в светлината от смисли.

....

Буря от картини, мисли, размисли, емоции, неща от различен произход и с различна форма, но всъщност, значещи едно и също - нещото след самата буря. Да пребиваваш дотолкова в хаоса, в плетеницата от многото и различни преживявания и мисления, роли, сънища, условности, съдби, информация, че страданието от всичко това да може да ескалира в най-безнадеждния и изненадващ момент, за да ти влее оня вълнуващ импулс на мъдростта, тихо и упойващо...Без да е нужно да осъзнаваш с разума какво се случва, защото то и без това се случва...И тогава, достигаш, може би, безвремието, което е отвъд думите, отвъд тези думи, които си усетил...
....

"На оня, който е преживял разпадането на собственото си "аз", показваме, че по всяко време той може да събере късовете и да ги подреди наново в какъвто желае ред и то този начин да постигне безкрайно разнообразие от игри на живота."


"...от фигурите на нашето разчленено "аз" непрестанно съставяме нови групи, с нови игри и напрежения, с вечно нови положения."


"После с весел израз на лицето той замахна над дъската, полекичка събори всички фигури, струпа ги на купчина и замислен, като много взискателен художник, от същите фигури построи една съвсем нова игра, със съвсем нови групировки, отношения и преплитания. Втората игра беше сродна на първата: това беше същият свят, същият материал, от които човекът градеше, но гамата беше променена, темпото - променено, мотивите - акцентирани другояче, ситуациите - поставени по-различно."