Трите сандъка (Part 2)

...бледорозов с небесносини камъчета по краищата и малък сребърен ключ за него – там ще подредя своите детски дни на радост и щастие. Детството винаги ме е зареждало с воля да продължа, за да оправдая всички ония спокойни дни на игра, личностно възприемане на околния свят и устрем към съвършенство, които ми дават пълната представа коя всъщност съм аз. Детството е онази част от миналот ми, която съхранява умаления модел на целия ми живот – всички ония неща, които съм обичала, които съм правила по подсъзнателен начин и които са белези на истинската ми същност, всички тези неща са най-скъпите ми притежания... Обичам семейството си, липсва ми топлотата на братската обвързаност, липсва ми безгрижността на детските ми занимания в малкия, но уютен апартамент, липсват ми моментите на себедоказване и себеизява пред приятелите ми, липсва ми детството... Тази липса може единствено да е естествена последица от искрените ми чувства към детския ми живот, които винаги ще пазя в душата си, а ключът за ковчежето, в което ще съхранявам детските си дни и спомени, ще е винаги в сърцето ми, за да мога да потърся спасение, тогава, когато е необходимо...

Това е миналото ми – трите сандъка – черен, сив и бледорозов – болки, поуки и радост, от всичко по малко... Винаги съм се стремяла да бъда в измеренията на „златната среда” – да бъда между доброто и злото, да опитвам тъга и щастие, любовта и разочарованието от нея, истинско духовно въплъщение в любовта, но и страданието, с което съм постигнала щастието... Но ето – аз съм в безтегловност, вися в пространството без да има никакви граници за телесното... В момента всичко, което е в мен, в съзнанието ми, излиза извън мен... Освобождава сетивата ми, провокира душевно спокойствие и принадлежност към съвършенното... Всичко, което съм била досега е заключено, сега съм само аз и неизвестното... Това пречистване освобождава най-съкровените ми пориви, но в един момент осъзнавам, че за да бъда напълно щастлива трябва да отстраня и това, което искам и си мисля, че ще се случи... И ето – още няколко сандъка – появяват се от нищото и стоят празни, без нищо да има в тях. А какво трябва да сложа там? Мисълта ми е чиста и тя започва да работи наново... Само онова, скритото в метафизичните слоеве от моята душа, подсказва какво искам... Съзнанието ми е изчистено от миналото, от това, което е било преди... Сега започвам да нареждам нещата, които искам и които може би ще се случат, в празните, жадни за пълнота, сандъци...