Сутрешни размисли

"Витоша е тъй загадъчна и нежна..", си помислих като се събудих и видях планината чиста и ясна, без никаква мъгла, красива! Усмихнах се:)

Мислих си някои неща - с всеки изминал ден се убеждавам, че когато човек се почувства несигурен, подразнен, ядосан, емоционално неуравновесен, дори за миг, най-доброто лекарство е да поговори със себе си точно в този миг на слабост!..Напоследък, повече забелязвам, когато се дразня на дребни работи, няма как - човек съм...За радост, това повишено внимание е следствие от размислите ми и решенията, които вземам, относно освобождаването ми от някои мои, а и общочовешки, лоши качества...Затова реших, в един такъв момент на раздразнение да приложа една тактика - седнах и се замислих : "Защо се дразня? Какво е предизвикало това? Струва ли си да го правя? Каква е ползата от това да се дразня за нещо, което е предизвикано от обстоятелства, които можеше така или иначе и да не се случат и аз да съм си същата? А защо не си остана спокойна, дори и при тези обстоятелства, които пък вече са се случили и няма смисъл да ги мисля повече?". Ей такива въпроси и отговори ми се въртяха в ума - проведох един доста смислен диалог със себе си и анализирах какво се случва.

Когато човек анализира и осмисля нещата - поставя ги сякаш в таблица - всичко наяве, и започне да ги разглежда, тогава, според мен, картинката му става много по-ясна...и по-лесна!:)

Почувставах се много по-добре, защото туширам проблема, не с игнорирането му, а с приемането му.Оттам насетне , се мъча да действам по тази схема, винаги ,когато се почувствам застрашена от своята слабост.

:)))))))

Сутринта започна с размисли, хубава гледка, и Massive Attack:)
Връщам се към четенето!;)