Трите сандъка

Ако в пространството съществуваше място, където може да забравиш всички спомени, копнежи, стремежи и мечти, бих отишла и останала там, докато тялото ми стане безтегловно. Нито една мисъл, тревога и знание за случващото се не би имало значение за мен – представям си как тялото ми се освобождава от всички тия черни на цвят „предметни образувания” и главата ми остава на спокойствие... Единственото нещо, което искам да възприема съзнанието ми през това време е онази неповторима магия на божествените и възвишени музикални звуци!

Бих затворила мислите си в няколко сандъка: в един голям черен сандък ще заключа всички душевн разочарования, неосъществени и утопични стремежи, унижения от детството, грубостта от промяната и лошите кошмари и случвания. В друг, по-малък, да кажем, сив сандък, ще поставя онези лоши моменти от живота ми, които въпреки всичко са калявали личността ми и чрез които съм прозряла важни истини за себе си. Така ще знам, че грубите мигове на болка ги няма вече в мен, но винаги мога да взема един от тях, за да отрезнявам всеки път, когато се опияня от нереални мечти, за да не повторя същите грешки както преди. До тези два сандъка ще стои още един, отново малък, но красив – бледорозов с...

следва продължение...