Удивително е колко много олеква човек, когато обича истински света около себе си!
Да, сигурно едни такива думи звучат съвсем обикновено, но състоянието, което те разкриват съвсем не е такова. Едни определени обстоятелствата, едно определено емоционално състояние и едно определено прозрение! и всичко това, събрано накуп във водовъртежа на усета за собствената ми съдба, която само аз мога да осъзная сама за себе си, всичко това се превръща в едно уникално усещане!..Да почувстваш истински..това, което те кара да прегърнеш света като едно малко сладко мече :D
Една тебеширена рисунка на асфалта. Седнал си на тротоара пред нея и се чудиш какво ли ще да е това размазаното?? Ставаш, пристъпваш няколко крачки назад, после се повдигаш на пръсти като балерина. И виждаш:) Виждаш какво всъщност представлява тази рисунка. Защото я виждаш цялата и сега всяка отделна част от нея придобива смисъл за тебе.
Удивително е, колко много олеква човек, когато гледа света около себе си със сърцето си. Когато чува как всяка една частица любов пърха невидимо там, в туптенето на толкова много чисти сърца.
Невероятно е, колко малко му трябва на човек да се почуства като ангел. Едно малко усилие, една-две пърхащи частички чиста обич и едно повдигане на пръсти като балерина. И тогава, чувайки мелодията на живота, е лесно отново да хванеш ритъма му. Защото сърцето помни.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар