Приказка

Нека ти разкажа една история.

Преди много време, Моята Душа решила да посети Луната, защото нещо в нейното сияние силно я привлякло. Когато отишла там за първи път, тя усетила, че това място е много чисто и красиво и се почувствала спокойна там. Започнала по-често да лети до Луната. Всяка нощ тя отивала там, за да си почива. Луната я обсипвала със своето сребърно сияние, а Моята Душа я дарявала с топлина и искреност. Така те постепенно се привързали една към друга.
Именно там Моята душа започнала да се запознава с други, сродни на нея Души. Когато се срещнела с друга Душа двете се сприятелявали и наблюдавали заедно Земята. Те споделяли своята чиста взаимност една към друга.

Така, една нощ Моята Душа отново се разхождала на Луната, както обикновено. Имала силното чувство, че нещо интересно ще й се случи тази нощ. Но не можела да си спомни какво точно. Била обзета от едно гъделичкащо сърцевината й вълнение...Всичко около нея сияело по-силно, както никога досега. Луната разпръсквала нежни сребърни частици в атмосферата си, които с тихо звънливо трептене танцували спираловидно около Моята Душа. Луната мъдро се усмихвала на Душата ми и двете се радвали една на друга. И както си вървяла по своята лунна пътека, запленена от игривото настроение на Луната, изведнъж Моята Душа се сблъскала с друга Душа съвсем случайно и по невнимание. Всичко около тях сякаш притихнало в очакване...

В този странно вълнуващ миг двете Души се погледнали...Безвремието прегърнало тихо и спокойно този миг на случване! Една невидима нишка от топла спонтанност веднага заструяла между двете Души. В този миг на безвремие двете Души се осъзнавали една друга. И двете Души едновременно си спомнили...Срещали се за първи път, но сякаш се познавали още от мига на тяхното сътворение...Нещо ново, но и смътно познато...Двете Души се прегърнали! Поток от бяла мека светлина ги обгърнала почти веднага!..И Двете Души осъзнавали, че едната е част от другата и една мощна вибрация ги сляла нежно!..Двете Души танцували своя божествен танц на запознанството си!...А Луната трептяла щастливо в своето сияние.

Така Моята Душа срещнала Твоята Душа.

Оттам насетне Моята Душа и Твоята Душа намерили своята уникална магия, която била тяхното естествено рожденно право. Те просто се открили, въпреки че винаги са били заедно. Моята и Твоята Душа се осъзнавали една друга постоянно и знаели, че да принадлежат една на друга ги дарявало със свободата да бъдат част от Единното.

***

Една нощ, Моята и Твоята Душа полетели отново до Луната и тя засияла доволна в знак на приветствие. Трептейки радостно в своята взаимност те решили, че искат да се срещнат и в друго измерение. Двете Души седнали да наблюдават Земята. Решили именно там да се срещнат отново за първи път и да се разпознаят. Така тяхната магия щяла да дари цялото творение с още повече сила и Любов!

Нещо в Земята ги привличало. Усещали, че тя се нуждае от тях, както и те от нея. Знаели, че там ги чака нещо ново и нещо смътно познато...Че там ще имат възможност да израстнат по нов начин. Знаели, също, че ще бъде трудно за тази част от тях, която ще живее там, но всичко щяло да бъде за доброто на цялото Творение...Защото тяхното себеоткриване поотделно и заедно ще бъде част от светлината на Единното...

Моята и Твоята Душа взаимно решили да се срещат в сънищата си, защото знаели, че отначало ще им бъде трудно в новото измерение...Знаели, че за да могат да се развиват там трябва да се откъснат от Единното, а заедно с това - и един от друг, както и от всички сродни на тях души...Само така ще могат да постигнат замисъла на цялата Божественост!.. Знаели толкова много, но доброволно се откъснали от това Знание, за да си го спомнят отново, за да може то да разцъфти с нова сила!..

Двете Души си дарили с Любов една на друга част от своята кристална същност, за да могат да се разпознаят там, прегърнали се в чистотата на своето безвремие и развълнувано полетели към Земята...

Те смело поели по пътя на своето ново пътешествие, сливайки се с Мисълта на Божественото начало, въплътен във вярата в новия живот на другото измерение...

(следва продължение...)